Естествената коприна се получава от какавидата на копринената пеперуда (Bombyx mori). Тя е вид насекомо, отглеждано от хората с промишлена цел - производство на коприна. Бубарството, практиката за отглеждане на копринени буби е в ход в продължение на най-малко 5000 години в Китай, откъдето се разпространява в Корея и Япония, а по-късно в Индия и Запада.
Коприната е била признак за благосъстояние, дори в недалечното минало. Копринената материя позволява на кожата не само да диша, но и да поема потта и я изпарява по-бързо от повечето останали влакна. Само вълната й е равностойна в това отношение. Облечени в коприна няма да настинете лесно. Коприната много добре задържа топлината на тялото. Тези нейни качества я правят подходящо облекло за всички сезони. Коприната е идеална материя за бельо, нощници, пижами, постилки и завивки на леглото. Тя често помага на деца, които имат чувствителна кожа или лесно настиват. Дори за малки деца и за бебета са много приятни ризките от обикновена естествена коприна.
Натуралната коприна представлява нишковиден протеин, съставен от няколко аминокиселини. Химическата формула на чистата коприна е C15H23O6N5.
Жизнения цикъл на копринената пеперуда преминава през няколко стадия – яйца, ларва(гъсеница,буба), какавида(пашкул), копринена пеперуда, която снася нови яйца и цикълът се повтаря. Отглеждането им става два пъти годишно – през пролетта и есента. Копринената буба се храни с листата на дървото черница.
Естествена коприна се получава от пашкула покриващ копринената ларва (какавиден стадии) на черничевата копринена пеперуда. Пашкула се образува чрез бързи въртеливи движения на копринената гъсеница, като една копринена нишка може да достигне дължина до няколко хиляди метра. За да се създаде коприна, завършените пашкули биват сварени или термично обработени, като по този начин се убиват копринените буби в пашкула, след това пашкула се развива в отделни влакна, които биват пластени заедно и се образува копринената прежда. Коприненото влакно притежава изключително висока якост при опъване, превишаваща тази на найлон.
Изкуствената коприна е тази, чийто произход не е от копринени пашкули. Най-често това е мерсеризиран памук или смес от химически променени влакна, наподобяващи коприна. Идеята за използване на изкуствена коприна е да бъдат спестени разходите за получаването на естествената.
Как да различаваме естествената от изкуствената коприна?
Разтрийте материята! Можете да определите дали коприна е естествена или не, посредством енергично триене на материята с дланите си. Ще почувствате топлина от истинската коприна, изкуствената коприна ще остане студена на допир.
Изгорете част от материята! Този тест е най-малкото добър театър, и на практика може да бъде полезен. Разгледайте получената пепел и помиришете дима. Ако материалът е целулоза (изкуствена коприна), пепелта трябва да е мека и бледа, и миризмата трябва да бъде като на изгорена хартия (хартията също е направена от целулоза). Ако пробата е от естествена коприна, след горене образецът трябва да се свие в черна топка, пепелта трябва да е сипеста, а миризмата - като тази от изгорена коса.
Химически тест! Най-точният тест е този, който химически отличава протеина на коприната от целулоза или нефтопродукти.
Натуралната коприна представлява нишковиден протеин, съставен от няколко аминокиселини. Химическата формула на чистата коприна е C15H23O6N5.
Жизнения цикъл на копринената пеперуда преминава през няколко стадия – яйца, ларва(гъсеница,буба), какавида(пашкул), копринена пеперуда, която снася нови яйца и цикълът се повтаря. Отглеждането им става два пъти годишно – през пролетта и есента. Копринената буба се храни с листата на дървото черница.
Естествена коприна се получава от пашкула покриващ копринената ларва (какавиден стадии) на черничевата копринена пеперуда. Пашкула се образува чрез бързи въртеливи движения на копринената гъсеница, като една копринена нишка може да достигне дължина до няколко хиляди метра. За да се създаде коприна, завършените пашкули биват сварени или термично обработени, като по този начин се убиват копринените буби в пашкула, след това пашкула се развива в отделни влакна, които биват пластени заедно и се образува копринената прежда. Коприненото влакно притежава изключително висока якост при опъване, превишаваща тази на найлон.
Изкуствената коприна е тази, чийто произход не е от копринени пашкули. Най-често това е мерсеризиран памук или смес от химически променени влакна, наподобяващи коприна. Идеята за използване на изкуствена коприна е да бъдат спестени разходите за получаването на естествената.
Как да различаваме естествената от изкуствената коприна?
Разтрийте материята! Можете да определите дали коприна е естествена или не, посредством енергично триене на материята с дланите си. Ще почувствате топлина от истинската коприна, изкуствената коприна ще остане студена на допир.
Изгорете част от материята! Този тест е най-малкото добър театър, и на практика може да бъде полезен. Разгледайте получената пепел и помиришете дима. Ако материалът е целулоза (изкуствена коприна), пепелта трябва да е мека и бледа, и миризмата трябва да бъде като на изгорена хартия (хартията също е направена от целулоза). Ако пробата е от естествена коприна, след горене образецът трябва да се свие в черна топка, пепелта трябва да е сипеста, а миризмата - като тази от изгорена коса.
Химически тест! Най-точният тест е този, който химически отличава протеина на коприната от целулоза или нефтопродукти.
ok
ОтговорИзтриване