Търпение - умението, което всеки може да развие

Докато ние, човешките същества, се приспособяваме към все по-високата скорост на съвременния живот, често се случва да изгубим търпение и то по начин, който би бил немислим за няколко десетилетия назад. Изнервяме се, когато чакаме пред банкомати, проклинаме компютрите за това, че са бавни понякога или влизаме в конфликт с околните за незначителни неща. Подходящият момент със сигурност има място в схемата, но е пълна глупост да изискваме всеки и всичко край нас да се движи с нашите темпове. Вместо да се изнервя, всеки в подобна ситуация може да прояви малко търпение. Добрaта новина е, че това е умение на психиката и дори най-нетърпеливият човек може да го усвои, ако го практикува по-често. Това пишат в: http://misli.newage.bg/търпението

В ежедневието си често попадаме на упражнения за култивиране на търпение, когато става дума за отглеждане на деца или стартиране на бизнес, например. Самата идея за това се приема много добре от хората и за това си има причина. Нетърпението ни кара да губим перспектива, което може да се окаже голяма пречка да направим това, което искаме. Ставаме раздразнителни и уязвими. А усещането е неприятно и тягостно. На кой ли му е притрябвало?!

Помислете за това: голяма част от хората даже не се опитват да предадат вродената си сила, а се оставят на машината на рутината да ги завлече по изморителния път на недоволството. Техният отказ да проявят търпение не винаги е осъзнат, но води до влошаване на и без това трудната ситуация, излишно изнервяне, припряност и дори загуба на желание да продължиш.

Нетърпението оставя своя отпечатък върху телата ни, като причинява стрес, който от своя страна повишава кръвното налягане, малко по-малко унищожава вътрешните органи и отслабва имунната система. Загубата на търпение ощетява и социалната страна от живота ни: напряга взаимоотношенията, предизвиква разногласия в групата и дава лош пример. Нетърпението върви ръка за ръка с една припряност, която ни изхабява толкова  много.

Проявата на търпение, от друга страна, ни зарежда със сила във всяко едно отношение. За да го култивираме, е нужно силно желание за промяна и добра стратегия, също проницателност и постоянство.

Кое прави Аюрведа толкова уникална?

Аюрведа е холистична медицинска система и философия с корени от Индия. Целта й е да предостави насоки по отношение на храненето и начина на живот, така че хората да се радват на добро здраве, а тези със здравословни проблеми да получат облекчение.

В Аюрведа има няколко аспекта, които са доста уникални: обикновено препоръките по отношение на храните и начина на живот са различни за всеки.
В Аюрведа всичко се утвърждава от наблюдение, разследване, директно разучаване и знанията, останали от древните текстове. Има енергийни сили, които влияят върху природата и човека. Наричат се Три доши. Аюрведа се състои от две санскритски думи: „Ayu” (живот) и “Veda” (познание) и се превежда като „познание за живота”.

Понякога трябва да претърпим разруха, за да се преродим

 Никой от нас не преминава през повратностите на живота без да загуби някой, когото обича, от който се нуждае или нещо, което сме мислили, че трябва да бъде. Но тези загуби ни правят по-силни и в крайна сметка ни водят към бъдещите възможности за растеж и развитие.

Започвам темата с една любима моя мисъл от филма „Яж, моли се и обичай” – „Разрухата е дар!”. И сега, докато изписвам думите, се усмихвам, защото знам, че негативните преживявания не са толкова лоши, ако ги погледнем от друг ъгъл.

Ние не сме това, което ни се е случило в миналото. Без значение колко хаотично или болезнено е било миналото, бъдещето е чисто, с широко отворени врати към нас. Не сме роби на навиците си от миналото. Не трябва да се идентифицираме и с миналите неуспехи. Ние не сме тези, които останалите създават. Всеки от нас е това, което си мисли, че е точно в този момент.. и това, което прави. Днес.

В книгата „Тайната” се пише да насочим вниманието си към това, което имаме, а не върху онова, което ни липсва - универсален вселенски закон. Вие сте всичко, което трябва да бъдете, имате всичко необходимо и това не би трябвало да ви кара да се чувствате зле. Да, знам, че ще веднага някой ще опонира, но нека продължим по-нататък. Трудности и болка винаги ще има, но важното е да не загубваме положителната си мисъл, която вдъхновява и ни тласка стремително напред.

Дълбоко вярвам, че борбата, сблъсъкът с проблемите и тяхното приемане (и преодоляването им след това) са естествена част от израстването. Всеки ден хора по целя свят губят работата си, разболяват се, а понякога загиват в инциденти. Факт! Когато сме по-млади сякаш нещата вървят по-добре и не винаги можем да визуализираме тази сурова реалност. Най-доброто нещо, което можем да направим в такива ситуации е да приемем обстоятелствата, а не да изригваме в изблик на гняв с думите „Защо ми се случва това?!”, „По-лошо не можеше да бъде” и други. Именно приемането на нещо, което така или иначе се случва и дори не зависи от нас, по естествен път би смекчило реакциите ни и би ни успокоило до известна степен. Нали помните, че емоционалната ярост само прави нещата по-лоши, завихря ни в омагьосан кръг, от който оплитане има, но излизане не. И нека не забравяме, че трагедиите не винаги са толкова зле, колкото изглеждат. Ако все пак са тежки, раждат поводи за укрепване на съзнанието, мислите и цялото ни битие.

Съвсем нормално е да падаме или да губим в житейските битки. И не е необходимо да се правим на силни или непрекъснато да се опитваме да докажем, че всичко върви чудесно при нас. За това нека не ви пука какво мислят хората за вас. Ако например ви се плаче, плачете – не е здравословно да подтискаме емоциите си. Колкото по-рано го направите, толкова по-скоро ще можете да се усмихнете отново. Естествено, усмивката не винаги означава, че човек е щастлив. Понякога просто значи, че той е достатъчно силен, за да погледне проблемите в очите.

Животът е крехък и внезапно може да осъзнаем, че е по-кратък, отколкото сме си мислили. За някои може да няма утре. Точно днес, в този момент някой прави планове за утре, без да осъзнава, че това утре за него може и да не дойде. Знам – звучи жестоко и тъжно, но е истина. Реалност. Осъзнавайки това, продължавам да изписвам тези редове с вълнение и се усмихвам. Искам да прекарам времето си днес чудесно, да оползотворя всяка минута с всичко, което ме радва. А вие? Искате ли да се докоснете до красивите мигове на днешния ден?  Да усетите колко е невероятно да се живее. С пълни шепи. Не в тъга, а с усмивка! 

Имате възможността да създадете собственото си щастие. Чувствата се променят, хората също, а времето тече неумолимо. Усмивката е най-добрият избор, който можем да направим. Не се оставяйте да чакате някой или нещо външно да ви направи щастливи. Вярвам, че истинското щастие идва от вътре.