Никой от нас не преминава през повратностите на живота без да загуби някой, когото обича, от който се нуждае или нещо, което сме мислили, че трябва да бъде. Но тези загуби ни правят по-силни и в крайна сметка ни водят към бъдещите възможности за растеж и развитие.
Започвам темата с една любима моя мисъл от филма „Яж, моли се и обичай” – „Разрухата е дар!”. И сега, докато изписвам думите, се усмихвам, защото знам, че негативните преживявания не са толкова лоши, ако ги погледнем от друг ъгъл.
Ние не сме това, което ни се е случило в миналото. Без значение колко хаотично или болезнено е било миналото, бъдещето е чисто, с широко отворени врати към нас. Не сме роби на навиците си от миналото. Не трябва да се идентифицираме и с миналите неуспехи. Ние не сме тези, които останалите създават. Всеки от нас е това, което си мисли, че е точно в този момент.. и това, което прави. Днес.
В книгата „Тайната” се пише да насочим вниманието си към това, което имаме, а не върху онова, което ни липсва - универсален вселенски закон. Вие сте всичко, което трябва да бъдете, имате всичко необходимо и това не би трябвало да ви кара да се чувствате зле. Да, знам, че ще веднага някой ще опонира, но нека продължим по-нататък. Трудности и болка винаги ще има, но важното е да не загубваме положителната си мисъл, която вдъхновява и ни тласка стремително напред.
Дълбоко вярвам, че борбата, сблъсъкът с проблемите и тяхното приемане (и преодоляването им след това) са естествена част от израстването. Всеки ден хора по целя свят губят работата си, разболяват се, а понякога загиват в инциденти. Факт! Когато сме по-млади сякаш нещата вървят по-добре и не винаги можем да визуализираме тази сурова реалност. Най-доброто нещо, което можем да направим в такива ситуации е да приемем обстоятелствата, а не да изригваме в изблик на гняв с думите „Защо ми се случва това?!”, „По-лошо не можеше да бъде” и други. Именно приемането на нещо, което така или иначе се случва и дори не зависи от нас, по естествен път би смекчило реакциите ни и би ни успокоило до известна степен. Нали помните, че емоционалната ярост само прави нещата по-лоши, завихря ни в омагьосан кръг, от който оплитане има, но излизане не. И нека не забравяме, че трагедиите не винаги са толкова зле, колкото изглеждат. Ако все пак са тежки, раждат поводи за укрепване на съзнанието, мислите и цялото ни битие.
Съвсем нормално е да падаме или да губим в житейските битки. И не е необходимо да се правим на силни или непрекъснато да се опитваме да докажем, че всичко върви чудесно при нас. За това нека не ви пука какво мислят хората за вас. Ако например ви се плаче, плачете – не е здравословно да подтискаме емоциите си. Колкото по-рано го направите, толкова по-скоро ще можете да се усмихнете отново. Естествено, усмивката не винаги означава, че човек е щастлив. Понякога просто значи, че той е достатъчно силен, за да погледне проблемите в очите.
Животът е крехък и внезапно може да осъзнаем, че е по-кратък, отколкото сме си мислили. За някои може да няма утре. Точно днес, в този момент някой прави планове за утре, без да осъзнава, че това утре за него може и да не дойде. Знам – звучи жестоко и тъжно, но е истина. Реалност. Осъзнавайки това, продължавам да изписвам тези редове с вълнение и се усмихвам. Искам да прекарам времето си днес чудесно, да оползотворя всяка минута с всичко, което ме радва. А вие? Искате ли да се докоснете до красивите мигове на днешния ден? Да усетите колко е невероятно да се живее. С пълни шепи. Не в тъга, а с усмивка!
Имате възможността да създадете собственото си щастие. Чувствата се променят, хората също, а времето тече неумолимо. Усмивката е най-добрият избор, който можем да направим. Не се оставяйте да чакате някой или нещо външно да ви направи щастливи. Вярвам, че истинското щастие идва от вътре.
.png "English"){kind=small}
