юли 18, 2011

Притча за морето и отвъдния бряг

„В морето на дълбоко влизат само добрите плувци, а тези които не умеят да плуват си стоят на брега” - Буда
Познанието е голямо, дълбоко и страшно, но красиво море. Човек се ражда с лице към него. От незапомнени времена хората се мъчат да го овладеят, да го разгадаят; и разбират, че това ще стане само ако се потопят в морето, а още по-добре, ако навлязат в дълбоки води. Затова всеки човек от малък го учат да плува (т.е. да чете, да учи , да се развива, да живее с идеали и да се стреми към тях).

Повечето от хората научават само, че е лесно да станат плувци и престават да се плашат от водата.
Разбиращите от плуване се научават да плуват дотолкова, че да се държат над водата и смело навлизат до раменете.
По-амбициозните представители на бреговото население стават добри плувци и навлизат сто-двеста метра навътре. Като се обърнат, с учудване виждат огромното разстояние, което ги дели от хората на сушата. Насочат ли се напред, откриват и се ужасяват от мощта и необятността на водната шир, затова предпочитат да се върнат при останалите на брега. По-сигурно е! Пък и защо да хабят сили нахалост?! Мисълта да поддържат извоюваните метри с всекидневно плуване им става смешно чужда, да не говорим за навлизане в още по-дълбоки води. "Нали вече си получихме дипломите!" - си казват те. "Кому е нужно всеки път да доказваме уменията си? Това е работа за по-неуверените в себе си."
На всичко отгоре на брега ги посрещат с думите:
- Я не се правете на много умни! Закъде сте тръгнали бе, висшисти такива? Където и да ходите, пак при нас ще дойдете. Тук ви е мястото, защото тук е истината, при народа. Хайде сега да се почерпим по този случай, че веднъж се живее на брега!
Една малка група упорити човеци, жадни да усъвършенстват плувното си умение, стават истински посветени в тайните на плуването и проникват хиляди метри навътре в морето с много часове плуване. Там заобикалящата ги среда е съвсем различна. Няма го плажния задух. Мъдро спокойствие цари наоколо в слънчеви дни и страшни вълни ги подхвърлят, когато провокират морската стихия. Мисълта им вече лети на воля в простора, необезпокоявана от сковаващите крайбрежни предразсъдъци. Откритията на тази група смели личности са зашеметяващи и преобръщат представата им за морския свят, за Природата и живота. А радостта и творческото опиянение ги тласкат да търсят нови ширини и дълбини. Тези творци първи разбират колко е трудно да овладеят цялото море и въпреки това си го поставят за цел. Когато се обърнат към веселата хорска глъч на брега, те се стъписват от непреодолимата дистанция помежду им. Диалогът става невъзможен, а опитите да го осъществят - безсмислени. Множеството, обърнало поглед към тях, ги обявява за смахнати и им се присмива, че подобни на слепци не знаят къде отиват, че нямат реална (прагматична) цел в живота, че гонят химери. Някои късогледи, седнали удобно в шезлонги под чадърите, с тревога оповестяват, че това са може би морски хищници и с настървение искат унищожаването им или поне задържането им в аквариум...
От малката група целеустремени смелчаци се откъсват един, двама и със спокойно и постоянно плуване за дълъг период от време прекосяват повече от половината море и успяват да зърнат брега отвъд. Колкото по-ясно го виждат, толкова той се отдалечава от тях. Тогава прозират неизмеримостта и недостъпността на цялата морска шир. А новата земя им се струва нов свят, също така недостижим, но обаятелен, за който само са чували и са си мечтали да видят. За пръв път ги озарява мисълта за съвършеното устройство на света и за възможността за всестранното развитие на човеците. Знанията, житейската мъдрост, придобити в преплуването на морето, им подсказват недостижимостта на Божествената граница на отвъдния бряг по отношение на човешките възможности в рамките на един живот, на едно реално физическо съществуване.
В мозъка им изплува невероятна идея: "Морето е почти преплувано, но то си остава загадка. Само светлата мисъл и целомъдреният поглед могат да те пренесат на отвъдния бряг, където Божествената Светлина озарява величието на непреходното." И тогава, максимално доближени до този жадуван бряг, те се вглеждат с голямо внимание и вълнение в Божествените територии. Оттам долитат звуци на ангелска музика, съзират същества с искрящи бели дрехи, къщи, построени от стъкло и злато, златни улици, паркове с чудни цветя и огромни, магнетично привличащи дървета с блестящи листа. Съществата им махат с ръце за поздрав с радостни лица, озарени от любов и доброта.
Духовно посветените плувци не могат да откъснат очи от неземната красота. Гледката предизвиква в тях неописуем възторг и благоговение.
Изпълнени с богати впечатления от видяните и осъзнати красоти, от новите житейски хоризонти и високи идеали, малцината щастливци поемат курс назад. Много време минава, докато се завърнат на брега. Хората ги посрещат учудени, слушат мъдрите им разкази захласнати, а после отминават, не вярвайки на ушите си и бързо се завръщат при проблемите на делника си.
Някои ги отричат, наричат ги шарлатани, магьосници, луди; обвиняват ги, че промиват мозъци, насаждат агресия и отчуждават младите от светския живот, други се плашат от тях и търсят съдействието на полицията. Появяват се поклонници, които ги почитат като пророци, намират се и фанатици, които им се кланят като на богове. Пресата ги признава за духовни спасители, някои църкви ги канонизират за светци, творчески съюзи ги признават за гении, научни институти им дават почетни докторски титли... Високо посветените плувци, обаче, не се вълнуват нито от нападките, нито от почестите. Единственото, което искат, е да разказват за истинските морски богатства и за омайния отвъден бряг с надеждата, че ще пробудят съзнанието и отворят очите на повече човеци.
А морето е все същото и хората на брега -същите, ако съдим по поведението, емоциите и желанията им. Следователно и битието ни е същото.
Но новините за нов, прекрасен, непознат на хората живот започнаха да изпълват мисловното пространство. Всяко десетилетие от морето на познанието пристигат нови и нови посветени, щастливи плувци...

Автор: Петър А. Вангелов
Сборник: Пространства и спомени

Няма коментари:

Публикуване на коментар