Егото и прекалената самоувереност

Според Фройд егото е важна част от човека. През годините то се е приравнило към чувството за себе си и има все по-голямо значение в личния житейски път. Проблемът е, че понякога хората се пристрастяват към него. Прекалената самоувереност води до силно изразено его и необходимостта непрекъснато да се опитваме да се докажем пред другите. Екстремното, силно его започва войни и манипулация към другите. То вирее върху усещането, че сме повече от останалите, по-добри, по-умни. Егото създава ужасните алчни владетели, които управляват с желязна ръка и унищожават всеки, който понечи да им се противопостави. Хората със силно изразено его стават водачи в своите семейства, компании, социални организации и т.н.

Но дали те имат висока самооценка? Отговорът е „не”. Причината се крие в това, че никога не са доволни от това, което имат и постоянно трябва да демонстрират и доказват своята значимост. За да постигнат това, те често са алчни или вземат нелоялно предимството от други хора, служат си с манипулации и интриги, за да докажат своята важност. Хората със силно изразено его често си мислят, че притежават целия свят и околните, затова могат да бъдат много ревниви и завистливи. Те не могат да изпитат безусловна любов.

Ниското его е само предпоставка за висока самооценка. Проблемът на хората с малко его е, че се чувстват по-нисши. В действителност те изобщо не се харесват.

Въпреки това, може да се каже, че човек със слабо его може да развие чувство на високо мнение за себе си повече, отколкото този с високо его. Причината е, че последният е свикнал да манипулира и контролира другите, освен това е много алчен. Тогава как се създава усещането за прекалената самоувереност? За да го направите, трябва да се преместите в друга част на играта. Тези, които развиват чувство на прекалено високо мнение за себе си, обикновено се стремят да се отличават с нещо. Тяхното его и самоуважение зависи от способността им да поддържат определено ниво на самостоятелно значение. Ако загубят всичко, което са изградили върху своето его, попадат в ужасна криза, по време на която те се чувстват незначителни.

Какво представлява по-различната игра? Чувството за високо мнение за себе си е нещо, което се гради ден след ден. Всички ние имаме цели и когато ги постигнем, се чувстваме добре и доволни от себе си. Това е най-лесната част. Проблемът е, че животът е тясно свързан с поставяне на цели и планиране, а от там и с разочарованията, които изпитваме. Целта е да изберете да се чувствате ОК със себе си, когато плановете ви се провалят. Да сте добре настроени към себе си в кофти дни – дори, когато се чувствате неудобно или може би отхвърлени. Вместо да се обвинявате за грешките, овладейте емоциите си и помислете за хубавите страни на разочарованието.

За да продължите пътешествието в загадъчния свят на човешкото его, може да се прехвърлите тук: http://ego.newage.bg

Автор: anainsert

Вино и здраве – вървят ли ръка за ръка?

 Винаги ми е била интересна тази дискусия, която има голямо развитие в медицинската общност. Чудих се дали изобщо думите „здраве” и „вино” могат да стоят една до друга в изречението и да си взаимодействат добре в живота...Защото консумацията на вино не веднъж се е разглеждала и като проблем. Затова започнах интересно проучване, което ме отведе в тайнствения свят на виното.

Според много проучвания ниското ниво
на
сърдечните заболявания
в
страни като Франция
е
свързано с това, че хората там консумират повече вино и по-специално червено вино, в сравнение с тези в други страни. Смята се, че ароматната червена напитка може да намали риска не само на болестите на сърцето, но и други медицински проблеми: рак, висок холестерол, диабет, Паркинсон, Алцхаймер и др.

Виното има важна съставка Resveratrol, която е в основата на много от последните проучвания относно консумацията на вино. Установено е, че Resveratrol се съдържа в големи количества в червеното вино, защото съставката присъства и в обвивката на гроздето. Тази обвивка остава за дълго и участва в процеса на приготвяне на червено вино, докато същата се отстранява по-рано в бялото вино. Сортове като Каберне и Пино Ноар са много наситени на Resveratrol.

Проучването ми за връзката между консумацията на вино и здравето, стана още по-интересно, когато попаднах на твърдение, че червената напитка-еликсир потенциално води до редуцирането на раковите клетки в организма. Това е било наблюдавано в някои изследвания (правени са опити само върху плъхове), за спиране на растежа на раковите клетки в тялото. По темата са правени анализи и в областта на неврологията, защото е много вероятно да се окаже, че виното спомага за образуване на нови нервни клетки, което би помогнало при ужасяващи заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. То действа противовъзпалително и помага на хората да се чувстват и изглеждат по-млади. Попаднах на материали, според които вълшебната съставка Resveratrol в по-чиста концентрация е била умишлено включвана в много диетични схеми като допълнителен елемент.

Проучванията са полезни и интересни, но когато говорим за консумация на вино, все пак трябва да се отбележи, че то може да е полезно, но в умерени количества. Смята се, че такива са една или две чаши вино на ден. Не повече. Всичко над това количество може да навреди на здравето и не се препоръчва. Много анализи са показали, че за да бъдат най-ефективни, дозите на плъховете трябва да се равняват на над 100 бутилки червено вино на ден, което е невъзможно да се консумира от хората. По тази причина, много компании във винения бранш предлагат добавки с високи дози ресвератрол, за да можем да си набавим необходимата важна съставка, без да пием вредни количества вино.

Ключът на Вселената е в закона за любовта

Тъй като утре е ден за прошка, нашата нова и талантлива авторка: anainsert написа тази прекрасна статия:

 Когато искаме да ни бъде простено, трябва да прощаваме и ние; трябва да обичаме другите така, както ние искаме да бъдем обичани. Това е златното правило на Вселената. Само по този начин можем наистина да отворим сърцата си, за да бъдем по-добри, за да позволим на щастието и хармонията да влязат в живота ни.
 Вселената винаги е справедлива, а законът на любовта ни учи да не упрекваме околните. За много хора осъждането и решението са едно и също нещо. В действителност, въпреки, че са непосредствено свързани, те са два съвсем различни елемента. Едва, когато приемете закона за любовта с цялото си „Аз”, той ще започне да ви води напред по пътя и ще усетите пълно разграничение.

 Когато се научим да позволяваме на другите да бъдат това, което са, без да ги обременяваме с преценки, очаквания и етикети, вероятно ще започнем да ги обичаме истински. Ще отключим тази любов, а тя ще ни озари от отсрещната страна с пълна сила.

Ако любовта ни е безусловна, едва тогава ще я получим  и от другите по естествен път.

 Когато сме в състояние да го направим, страхът ще напусне съзнанието и сърцето ни. Понякога се тревожим, че другите могат да ни изоставят, но когато ги приемем напълно такива, каквито са, вместо да генерираме очаквания към тях, няма начин да се разочароваме или някой да ни нарани. Ето така стресът и страхът автоматично се стопяват и на тяхно място ни завладява положителна енергия, която от своя страна е магнит за хубави мисли и случки.

Пълното прилагане на този закон означава да изпитваш безусловна любов, без да осъждаш никого, без да имаш очаквания или да се стремиш да променяш другите. Преди да можем да раздаваме любов, трябва да бъдем в състояние да приемаме както себе си, така и околните. Есенцията се оглежда в способността да обичаме другите така, както искаме и ние да бъдем обичани.