Той може да лети

На пъпа на света животът избухва в жълто. Крехък, ала уверен и пробивен в съществуването си. Устремен към една-едничка цел – да бъде.

„Нека бъде светлина...“ се пее в една известна на всички ни песен. Нека я има светлината в очите, която като светулка ще проблясва пред нас и ще ни води. По неоткрити пътища в душите ни. Към вътрешните ни светлинки, които трептят тихи и отдалече не топлят, но приближиш ли ги, парят като огън. Онези скрити пламъчета, които тичат във вените ни и стоплят всяка частица от нас – без да усетим. Пламъчетата, правещи всяка свещ наша надежда, вяра и съкровена молба.

Те издърпват крайчетата на устните ни нагоре в усмивка. Правили са го много пъти, затова, колкото и да им е трудно, накрая винаги успяват. А и те са родени на пъпа на света, избухнали са в жълто с него, поели са частица от него и сетне са намерили вас. Настанили са се удобно във вашето сърце, намерили са най-хладните ви и тъмни хралупи, където се крият плахи страхове. Тези, които почти никога не излизат на светло.

Те ни хващат за ръка и подскачайки до нас весели и свободни, са съпричастни по детски чист начин, до болка наивен, по пътя ни  - независимо дали той, пред новия разклон, завършва с усмивка... Те ни пеят песни и танцуват на лунната светлина под звездите. Танцуват, защото са щастливи. Щастливи са, защото вие ги следвате.

Понякога те ни даряват с крилете на любовта и най-красивия полет, създаден от тях. И тогава, само тогава, когато летите, вие виждате пламъчетата на другите хора. Виждате, че и те като вас летят... Виждате, че и зад тях, хванала се за сърцата им, лети с развети коси любовта и се смее, да я чуе целият свят!

Нека животът продължава да избухва в жълто и да бъде, защото колкото и уязвим да изглежда, той е, вътре в нас и навсякъде около нас, той е примамливо красив и може да лети...

Автор: Камелия Виденова - Каминута