малките нещa

Малките неща ни махват за поздрав със своите невидими антенки. Жужат край нас с мънички криле. Често минават точно пред очите ни, а ние дори не ги забелязваме.

Разхождате се в парка, а покрай вас нежно пада пролетен цвят, забелязахте ли как дъгата надникна иззад схлупените облаци, как красиво се сбогува есенното дърво с листото си или как, докато пъхахте нос в пъстрия си шал, един слънчев лъч успя да ви изпревари и топло ви целуна точно там...

А разбрахте ли, че едно шарено коте ви е наблюдавало, скрито под дървената пейка? Усетихте ли как тази година пролетта с бавни крачки дойде и приседна в дворовете на къщите ви, как се разтвори цялата в зеленината на градините ви?! А чухте ли птичите песни, потъващи като бучка захар в сутрешно кафе, във въздуха наоколо...

И не на последно място, кога за последен път се усмихнахте на веселите хора покрай вас? Tе умеят да раздават от своето щастие и сякаш заразяват и вас с искрените си усмивки. Кога за последен път се зарадвахте от сърце? На един смс, на чужд звънък смях, на цветята в парка, на красивата прическа на непознатото момиче до вас, на жестовете, които всеки ден някои хора правят за вас, без даже да знаете... Кога за последно се трогнахте до сълзи само от една картичка, подарена ви с много обич?

Истината е в малките неща! Малки са на вид, но по същество са неизмеримо големи!

Автор: Камелия Виденова - Каминута