Учението през XIX век

 

В началото на XIX век в българските училища сред помагалата за писане на ученика са паникида, длето, оловен молив, шпакла(хартия за писане), паче перо, дивит.

Най-разпространена е паникидата. Тя служи както за четене, така и за писане и смятане. Представлява дъска, а в редки случаи животинска кост с форма на леко удължен правоъгълник. Понякога при писане с острие повърхността на паникидата се намазва с восък или се лакира. На нея учителят изписва азбуката. След изучаване на един урок тя се рендосва, остъргва или измива добре, за да се подготви за написване на новия урок.

В някои училища за писане употребявали ярешки, заешки или лисичи кожи, използвали са се и кори(черешови и букови), както и дъсчици, направени от бук, ясен, явор или дрян. За писец употребявали паче, пуйче или орлово перо. Пишели с мастило, което учениците правели от бъз и бъзовина. За да бъде съвършено черно, горели шикалки, кълцали ги, пресявали ги и праха смесвали с бъзето и бъзовината.

Важно помагало на учениците бил дивитът, направен от тенекия или мед.

В него се носело мастилото, а в продълговатата му част - перото за писане.

Съвременникът на килийното образование Петър Берон препоръчва нов, модерен за времето си начин на преподаване. Това е взаимоучителният метод, според който на първия чин, който е имал формата на плитък сандък, напълнен с пясък, сядат най-малките и се учат да пишат, като изписват буквите с пръст или пръчица. Следващите чинове са определени за деца, които пишат буквите, сричките, думите и цели кратки изречения на каменни плочи с каменни калеми. Таблите са черни, разграфени от едната страна на редове, а от другата - на квадратчета. При ограмотяването се използват кубчета с изписани на тях букви и цифри и черни дъски, закачени на стената зад учителя. На последните редове сядат напредналите, които вече знаят да четат, и пишат върху листи хартия по-дълги текстове.